„5 найлонови торбички“, „една каска за мотор“, „4 пластмасови чаши“ е примерното количество, което всеки един човек яде всяка година, ако често яде храна от пластмасови опаковки. Поне в това се опитват да ни убеждават учените. Нека да разберем защо все още сме живи и какви са опасностите от микропластмасата в храната ни.
Откъде идва микропластмасата в храните?
Микропластмасите са пластмасови частици с размери между 1 микрометър (µm) и 5 милиметра (mm). Те се класифицират на две основни категории:
- Микропластмаса – частици с размер от 1 µm до 5 мм.
- Нанопластмаса – частици, които са по-малки от 1 µm.
За да стане по-ясно, това е размерът на повечето бактерии. Тоест, ние не виждаме и не усещаме тази пластмаса по никакъв начин.
Микропластмасата може да навлезе в тялото ни по няколко начина. Например при вдишване на миниатюрни частици пластмасови отпадъци, които се разпадат в околната среда, или чрез козметиката – съвременните червила примерно съдържат микропластмаси. А също така и при консумация на храна, приготвена в пластмасови съдове или съхранявана в пластмасови опаковки.
Според изследване на испански учени човек получава най-много микропластмаса просто като се разхожда по оживените улици.
Друг начин, по който пластмасата попада в телата ни, е чрез животинска храна. Няма значение дали животното е отгледано в плен, във ферма или уловено в дивата природа. Следи от микропластми се намират върху ледовете в Арктика и Антарктида от около 15 години. Частиците се изяждат от рибите, а ние получаваме доза пластмаса заедно с привидно здравословната храна.
Проблемът е, че е невъзможно да се изчисли точно колко микропластмаса изяжда даден човек на ден или на година.Това е така, защото никой не е успял да определи точното местоположение на частиците в храната.
Колко микропластмаса има в нашата храна?
Смята се, че чешмяната вода може да съдържа до 0,066 микрочастици на 1 литър. В бутилираната вода до 317 микрочастици/л. В месо съхранявано в пластмасови опаковки 4 – 18 микрочастици/кг. В рибите до 7 микрочастици на една риба. Трапезната сол съдържа до 0,68 микрочастици/гр. Чаят в найлонови торбички съдържа 5800 микрочастици/порция.
Учените са изчислили, че всеки съвременен човек в развитите страни ще изяде 2,5 кг микропластмаса за 10 години от своето съществуване на Земята.
Всички тези изчисления са много приблизителни. Възможно е изобщо да няма микропластмаса в храната, дори ако е била съхранявана върху пластмасова тава или във вакуумна опаковка. Но едно е ясно: за да намалите потреблението на пластмаса в храните, купувайте продукти в стъклени опаковки или изобщо без тях. Избягвайте пластмасовите съдове.
Микропластмасата в козметиката е опасна и за мъжете
Жените използват козметика повече от мъжете, но все пак съществува опасност и за тях. Шампоани, сапуни, душ гелове – всичко това се съхранява в пластмасови опаковки. И колкото по-дълго използвате една бутилка шампоан, толкова повече микропластмаса остава върху кожата ви, което също не е много полезно, тъй като може да предизвика кожни раздразнения и алергии.
Дамите трябва да внимават, тъй като микропластмасата се съдържа не само в скрабовете с изкуствени гранули, но и в популярните матови червила, течните сенки за очи, маските за лице и дори мицеларната вода.Опасности има и от от пластмасовите контейнери и хартиените чаши за кафе
След като проучиха PET бутилките за вода учените алармираха. Оказва се, че тези бутилки никога не трябва да се използват повторно. Микропластмасовите частици се отделят във водата или напитките, дори когато човек стисне бутилка в ръцете си и тя се деформира. Колкото по-често се използват PET бутилките, толкова повече пластмаса попада във водата. Газираната вода съдържа повече микропластмаса от негазираната.
Що се отнася до хартиените чаши, в които много хора пият кафе или чай, те са покрити отвътре с тънък PET филм. При нагряване микропластмасата се отделя от него и ние я пием заедно с напитката си.
Защо микропластмасата е опасна за нашето тяло?
Добрата новина е, че 80% от микропластмасата, която ядем, се елиминира безопасно от тялото чрез храносмилателния тракт. Въпреки това микропластмасата, която вдишваме, остава в белите дробове. И понякога попада в кръвта. Какво точно заплашва това все още не е ясно.
Все още има много малко изследвания по тази тема. В края на краищата, ако учените докажат истинска вреда за тялото, милиони съдебни дела веднага ще летят до огромни корпорации за загубено здраве след пиене на кафе или бутилирана вода.
Към момента няма доказателства, че микропластмасата се държи токсично в тялото и води до специфични заболявания или увреждане на клетъчно ниво. От друга страна са проведени изследвания върху мишки и е доказано, че големи дози микропластмаса, попаднали в тялото, водят до намаляване на продължителността на живота на мишките и някои заболявания.
И все пак учените посочиха 4 опасности от микропластмасата за човешкото тяло:
1. Механично увреждане на клетките на храносмилателния тракт. Микроскопичните пластмасови частици имат назъбени ръбове, така че, преминавайки през стомашно-чревния тракт, те могат да увредят клетките на лигавицата на различни органи и кръвоносни съдове.
2. Пластмасовите частици могат да носят токсични вещества: от багрила до всякакви химикали, попаднали по някакъв начин в храната.
3. Особено внимателни трябва да бъдат хората, приемащи лекарства. Микропластичните частици могат да действат като сорбенти (вещества, които имат способността да поглъщат или задържат други вещества), предотвратявайки правилното усвояване на лекарствата от тялото.
4. Пластмасовите частици могат да съдържат вредни микроорганизми: гъбички, бактерии и вируси.
Въпреки че пряката вреда от микропластмасата за хората все още не е доказана, все пак е по-добре да се сведе до минимум нейната консумация.
Спрете да използвате пластмасови съдове и прибори. Вместо бутилирана вода, купете добър филтър за пречистване на чешмяна вода. И купувайте всякакви напитки в стъклени съдове.
Не купувайте евтини пластмасови играчки за деца. Ако няма алтернатива, купете играчки от висококачествена пластмаса, която не отделя вредни вещества и не се разрушава от ултравиолетовите лъчи.
Жените могат да обърнат внимание на естествената козметика, направена без използването на пластмасови частици. И вместо дълготрайно червило, използвайте масла и гланцове.
Що се отнася до пластмасата в околната среда, общото предизвикателство за всички страни е да се научат как да рециклират пластмасовите отпадъци по-ефективно, така че да не замърсяват световните океани и земя. Имаме само една планета и няма да има друга, поне през следващите 500 години.
