„Ако не е много сбъркано, това изобретение ще се окаже важно в бъдеще“, пише Лео Бакеланд в дневника си на 11 юли 1907 г. На 43 години тогава, в добро настроение и здраве и със завидно благосъстояние.
Бакеланд започва живота си в Белгия в семейство на баща обущар и майка домашна помощничка. Бащата е без образование и не вижда смисъл да подтиква и сина си към такова. Успява да предаде занаята си на 13-годишния му син, който до тогава е негов чирак. Майка му от своя страна имала други планове за единственото си дете. Подкрепила Лео за да се запише във вечерно училище, което се оказало правилна стъпка. Той получава стипендия за обучение в университета в Гент и на 20 годишна възраст защитава своята докторска степен по химия.
По-късно вече женен за дъщерята на своя преподавател семейството му живее в Ню Йорк и притежава завидно състояние от производството на хартия за отпечатване на снимки. Това му дава свободата да не работи за чужди интереси и свободното време да се занимава с химически опити в собствената си лаборатория. Тя се намира във вече новата им къща в Йонкърс с изглед към река Хъдзън. През месец юли 1907 година, когато написва горепосоченото в дневника си, Лео провежда поредния си експеримент с фенол и формалдехид. Седем дена по късно пак там написва колко е щастлив че е прекарал цял ден в лабораторията си, за разлика от „робите милионери на Уолстрийт“ Окрилен от резултата от опита четири дена по-късно записва в дневника си „Днес е 23-ата годишнина от доктората ми…Колко бързо минаха тези 23 години…Сега отново съм студент и ще продължа да бъда, докато смъртта ме повика“ За съжаление нещата не се случили по неговия план. Когато смъртта го повикала на 80 годишна възраст Бакеланд е бил ексцентричен отшелник, преживяващ от храна в консервни кутии.
И все пак : Какъв живот! Това което Лео Бакеланд изобретява тогава е първоизточника на сегашната пластмаса. Нарича я бакелит – първата напълно синтетична пластмаса. Снимката му се появява на корицата на списание Time.
Днес пластмасата е навсякъде около нас. Когато Сюзан Френкел започнала да пише книга по темата решила за ден да си води бележки за всичко около нея което е произведено от пластмаса. Направила и списък с нещата, които не са направени от пластмаса. В края на дена резултата бил 196 пластмасови срещу 102 от друг материал. Ако направим сега този опит резултата ще е е много по-силен за пластмасовите предмети. В света се произвежда толкова много пластмасова суровина, че тя отнема 8% от петролния добив. От тогава до сега не спират опитите за откриване на такава пластмаса, за която не са необходими природните залежи, но уви без резултат. Корпорация „Бакелит“ нескромно нарича тогава продукта си „материалът с хилядите употреби“ . И не бърка с определението. Бакелита се използва за производство на радиа, телефони, оръжия, стоки за бита, бижутерията……дори и за производството на първата атомна бомба. Успехът на бакелита дал старт и на изобретяването на нови материали. Появили се полиестерът, найлонът и полиетиленът. Началото на Втората световна война увеличило неимуверно търсенето на пластмасови детайли за военното производство. След завършването й новосъздадените предприятия се переформировали и ориентирали към производството на пластмасови изделия за бита. Първообраза и предназначението на първичната пластмаса постепенно се променило. Половин век по-късно производството на пластмаса нараства двадесетократно. През следващите 20 години се удвоява още веднъж.
Всичко това е съпроводено с нарастващи данни за екологични проблеми. На науката е известно, че някои химикалите в пластмасата засягат възпроизводството на животните. Попаднали веднъж в подпочвените води те достигат до океаните и биват усвоени от различни видове морски обитатели. На практика няма екологична система на Земята, която да не е засегната от пластмасата и нейните отрови. Към днешна дата данните за замърсяването на природата са много по-страшни. На практика заради дългия си период на разпад 99% от произведената до сега пластмасова суровина съществува под някаква форма. Според най-песимистичните данни към 20150 година пластмасата в моретата ще тежи повече от всички риби. Естествено това няма как да се докаже с точност.
Въпреки реалната опасност пластмасата е незаменим продукт в много отношения. Използването й за опаковки спестява много от земните ни ресурси и щади финансите на човечеството. Добрата новина е че много голям процент от пластмасата може да се рециклира и вкара в нови производства. За целта е въведено маркиране на пластмасите, разделното събиране и налагането на пластмасовите производства с по-високи данъчни вставки. Голяма част от пластмасовите изделия около нас използват различен процент вторична пластмаса. Някои от тях са произведени изцяло от рециклирани суровини.
източник: profit.bg
